Стъклен свещник

     Всички обичаме ароматните свещи, които се продават. Предстоят празници, на които подобни свещи ще внасят чар и настроение по домовете. Ето една идейка за многократна употреба на стъкларийката от свещ на Амби пур, която вече е дала своите заслуги и така да се каже е изпяла песента си. На нов глас можем да си направим свещник с витражни боички, който си е топлоустойчив и ефектен, и "песента" му ще е дълта.

 

Малка масичка с крави

    Все още сме на вълна интериор. И все още сме на вълна "от нищо нещо", тъй като при един ремонт остават толкова много ненужни отпадъци, като парчотии, препарати, лепила, лакове, изрезки и други подобни, не можеше да не се скалъпи нещо. Ето го и него - крива маса от греди от покрив за основа, и куфражни дъски за плот. Боядисана в съответствие с основния цвят за стаята, лакирана и не на последно място, одухотворена от кравички (от салфетки). Битието на кравичките е следното- големите крави правят обичайното (нищо) пасат си и си се разхождат на слънце, а малката кравичка горе (като всички деца) няма търпение да порасне и да стане голяма крава.
Как да им обясниш на малките?!

 

От нищо нещо

    Ето какво се получи, когато имаш лежерен, слънчев и отпуснат следобед на двора и все пак не те свърта много-много - измисляш разни глупости. Поразгледах разни парчотии от ремонта, които хем не са за хвърляне, хем за нищо не стават и така се спрях на тези парчета от дюшеме. Подбрах ги по големина, позагладих им малко ръбовете с шкурка и по познатата технология със салфетките ги освежих. После с пирографа  - каквото ми дойде наум. Така следобедът се получи пълноценен и удовлетворителен, напълно разпускащ.

 

Сандъкът на прабаба ми. The rebirth

     Прераждане, обновяване, реставриране, всичко това описва движещата сила която ме обзе, когато с баба ми открих стар сандък от прабаба ми. Когато не е имало куфари, или повечето хора са били толкова бедни, че не са могли да си позволят да имат - не знам, тогава прабаба ми е пътувала от Велинград до София с няколко подобни сандъка (мисля, че са били два). В толкова се е побирало всичко необходимо за няколкогодишен живот в столицата.  Да притежавам нещо толкова старо и използвано, принадлежало на част от рода ми, също беше не малък мотив да вдъхна нов живот на сандъчето и да си го ползвам и да му се радвам.
    В една самотна вечер назря моментът да го започна и след още един ден работа и търпение беше готов!  Сега си го обичам и си го гледам!

в началото

любимият ми детайл

от вътрешната страна на капака

Всички мателиали, които съм използвала са: салфетки, С 200, бяла боичка и безцветен лак.

Бижу-брошка

Това е бижу-брошка, но е брошка-магнит, а магнитът е за хладилника на Еми и нейния малък син.
От доста време е в тяхно владение, но чак сега ви го показвам.

 

Малки съкровища за подарък

 Те са малки морски съкровища, украсени от мен, на разоположение на готините клиенти на един магазин в Созопол.
   На снимките са първата серия мидички, а после имаше и ще има и други най-разнообразни!!

Морско приказно МОМИНСКО ПАРТИ

   Това е партито на един от най-близките ми хора. На приятелка, която е била с мен по време на най-бурните години от живота ми, както и аз с нея. В онези времена, когато всеки ден ти се случват толкова много нови неща, луди неща, непознати, непозволени, затрогващи неща и какви ли още не, когато  най-незначителното и посредствено нещо може да доведе до пълна драма или абсолютна еуфория. Всички читателКИ знаят за какво говоря.  После малко поотраснахме и ето че настъпват сериозните поводи, които да съпреживеем заедно. Изненадващо за нея ние, приятелките й, решихме моминското й парти да бъде отново нещо ново, лудо, непознато, затрогващо и леко непозволено!

Моминското парти на Елена 

 

Сватбеният цвят прекрасно съответстваше на морето и нямаше как трапезата да е друга, а не синя. Направих табелки за всеки, аксесоари за чинийките, чаши за мартини, кутийка за индивидуални тайни пожелания, свещници и букет в синьо. Имаше и други украшения за стаята, но не ни остана време да снимаме и тях. Съжалявам, че не мога да ги покажа.

Бъди щастлива, Ели!

Гердани

      Общото между крушата и китарата? То се намира в един гердан, според индивидуалното въображение и вкуса. За мен при всички случаи изглеждат напълно актуално и нестандартно.

Естествен велур и натурален седеф.

 

И едно листенце седеф за брошка.             

Постни соленки

Нещо за хрупане, което не е чак толкова вредно, колкото е чипса, а е и ароматно, и вкусно. Сама си измислих рецептата. Все още не мога да изключа от храненето си някои вредни навици, като например хрупането на чипс или някакъв снакс, зрънчо и т.н., за това ги замествам с нещо по-чисто. В бъдеще обаче, ще е добре напълно да ги изключа. Съветвам това и вас! Ето и моят вариант за солени бисквитки!

          

   Рецептата:

1 ч.ч. царевично брашно

1 ч.ч. овесени ядки

1 ч.л. сода за хляб

1 ч.л. ленено семе

1 ч.л. сусам

сол, розмарин и ким ( на вкус, но повече -  по-добре )

Всичко това се смесва в голяма купа и се разбърква добре. Добавя се

от 1/2 до 3/4 ч.ч. вода, 

2с.л. сусамов тахан

1 с.л. шарлан

И пак се рабърква много добре. Оставя се около час в хладилника да поемат съставките и да се хомогенизират.

 Така изглежда тестото след престоя си в хладилника.

След това се разточва на части.Кората, която е разточена не трябва да е по-дебела от 5 мм.  С чашка или нож се правят формичките.

Пекат се върху хартия за печене докато не станат златисти.

Супер са! Приятен апетит!

 

Puppy Barable

   Това е името на колекцията кукли, които направихме и още правим със  Светла - бивша колежка, настояща приятелка  художник.  Puppy е префасонирано от немското име за кукла, а  Barable идва от барането, което ти се иска да направиш, когато ги видиш, както и малка закачка с барбитата.  Бяхме направили вече двайсетина кукли, а още си нямаха име, но едно излизане в BarBossa Бургас на джинче оправи много бързо проблема. От тогава не сме се и поколебали да сменяме името.

   За куклите - идеята е още от есента, в последствие баавно и полечка я реализирахме, но чак сега обръщам внимание за това и тук - в блога. Чарът на кукличките им е в това, че са едновремнно и шантави и сладурски, и имат магнит на гърба! Определено могат да създават настроение както в кухнята, така и в офиса. За сега можете да ги намерите освен от нас, и във Веда Хаус - Пловдив, а в бъдеще и на други места по морето.

Флайърчето ни

 

Това е една малка частица от разнообразните коси, облекла, крака и аксесоари

Мария Антоанета style

     Всеки ден ни се напомня, че живеем във времена на криза. Мога да се съглася с това, но не смятам, че това е най-страшната криза, която може да застигне човек. Други тайни и завоалирани кризи са по-опасни. Те могат да завземат съзнанието ти или тихичко да те съпътстват всеки ден и навсякъде,  и ето тогава е страшното. Ще спра до тук, преди да съм изместила темата съвсем.
     Криза е. Да живеят всички сладкари и такива като мен, които се грижат за храната, но и за душата, и за стила на облеклата.
     Яжте пасти! 

Всеки може да си вземе от платото, пълно с торти,

пастички, бонбони и понички!

Ето по-подробно кое какъв вкус има и за какво е:

Торта със сметанова глазура, ароматен портокалов крем и блатове от плътен шоколад. Всичко това, поръсено с карамелизирана захар и стафиди. За двете ушички и за колиенце.

Три парченца плодова торта. Отново обечки и висулка за колие. Този път кремът е леко желиран, а глазурата е ягодова.

Шоколад и банан. Любима комбинация и то в една торта, а отгоре разноцветни захарни пръчици. Тази ми е любимата. Подходяща е за всяко време на денонощието. Различното е, че има брошка, вместо висулка.

Този комплект е за любителите на парфето. Само два блата, а между тях фино парфе и слой череши. Черешката на тортата може да си я вземете и с пръсти, но за парчетата има и виличка.

Шоколадова поничка и за по-лакомите, и бонбонки, които могат да дрънчат на дънки, чанта и какво ли още не.

Класическа поничка, полята с течен шоколад и шарена захар. Естествено,  гарнирана с бонбони!

Мини тортичка с ягодова глазура за разкош.

Enjoy !

Награждаване (№ 1)

УрАААА! Товами е първата наградка, за това е № 1. Колко е яко сутрин докато си отваряш още очите и сънено блуждаеш из новостите в нета да получиш такава невероятна награда! Благодаря ти Красиана ! 

 Но, всяка игра си има правила, нали така! Ето сега и моите седем неща!

1. Открих свежестта и лекотата на живата, натурална храна и сокове. Надявам се още дъълго време да се ползвам от тях! (току що си изпих портокаловото фрешче)
2. Леността и инертността у хората, социалните сфери и системи не ми понася.
3. Мноого важно за мен е хората около мен да са оптимисти. Песимизмът ме трови.
4. Всичко трябва да си има ред. Всеки със своя си ред.
5. Обичам си семейството и много често благодаря на Бога, че ми е отредил такива родители и брат. Същото мога да кажа и за Теодор, че е такъв, какъвто е!
6. Липсва ми Пловдив, ама много!
7. Трябва непрекъснато да има обновление!  

Моите вдъхновители или хората и блоговете, на които съм се възхитила, помогнали са ми, впечатлили са ме с нещо уникално:

Красиана

Ваня

Надя

интересните рецепти

Кат

La Bijouteria

Coco Cake
bouffe e bambini 

                                                                                                                 Слънчев ден на всички!!!

Новите свежини

    Всичко започна с молбата на Стела, която искаше обеци с индийски вид. Направих първо   тях - два вида, като се старах да са с изчистена линия, а не индийско-цигански. От там слабостта ми към дрънкащите и висящи джунджурии взе превес и следващите два комплекта ( обеци и брошка), които направих, станаха ярко кичести. Накрая обаче,  комплектът с брошка от естествен велур и изчистените обеци поправиха линията с един наистина стилен вид.

    Подредила съм снимките в съответствие с описанието. Направих ги свежарски, на фона на портокали и грейпфрути, за да изпратим зимата подобаващо с преобладавщите й плодове и да посрещнем пролетта! Чакаме вече разнообразието й и новите плодове! О, как само ги чакам!

   

    Готова съм за вашите коментари.
    И да не стане като с мухата! Който предвари, той завари, така че обаждайте се и пишете своевременно ако си пожелаете нещо~!

 

Новости

    Бавя се с публикуването на новите ми работи, въпреки, че изобилстват такива, защото времето е гадно, мрачно, дори мъгливо и нямам настроение за снимки, а за да не пренебрегна съвсем блогчето си, се заех с неговото разкрасяване. Надявам се ви харесва!

    Всеки мой досег с компютъра и всичко, което знам около него е на принципа, че неволята учи. От няколко дни насам се мъча де си направя банер, някакъв бутон или нещо друго по-така и все на някой етап цялата работа пропада. Нещо все не става. Разбирайте, че дори и интернета спря за дъълго време. Днес за пореден път показах инат, възстанових усилията си и направих нещо като банер. Сайта, който използвах излезие читав и спокойно си го сложих където му е мястото. За сега ще е такъв, какъвто го виждате, но в бъдеще ще започна нова борба с компютърните системи и се надявам на по-впечатляващ резултат.

Това е въпросният сайт

http://www.bannersketch.com/index.php?pid=home 

 А великото чудо ще видите от дясно. Докато го търсите, може би ще видите и едно ново бутонче "Фейсбук. Харесва ми". Желателно е да го натиснете ; )  сега или когато има нещо, което да харесате   : D

brooch 3

   Трети по хронология в блога, но всъщност правим ретроспекция, защото това са ми старите, първи брошки. Някои от тях се радват на активен живот по облеклото на притежателя си, една от тях се радва на моето внимание, дори на снимката я виждате на лятната й блузка, а други чакат по-добри времена.
   Замислила съм мноого от по-дребните цветчета, но кога ще ги релизирам и каква точно форма, още не знам.

Отоново преобладаващо синьо положение

   Не знам какво ми става, но откакто е дошла зимата, повечето неща ги виждам в синьо. Какво ли може дазначи това... 

   Едно подчертано източно тълкуване на синия цвят, което ми хареса. Всяка чакра ‘вибрира’ във вълни близки до тези на цветните лъчи, получени при опита на Исак Нютон, които са част от видимата светлина. Нашето съзнание ги асоциира с цветове. Синьото съответства на чакрата на гърлото. Синьото бележи оттласването от чисто физическите сфери на живота и навлизането в духовните. Синьото ни дава чувство за дълбочина. Временното потъва в утехата на вечността.

Към този комплект прибавих и гривна

 

Колиенцето вече е притежание на Ани. Стои й страхотно.

Това ми е любимият комплект - обеци и нежно синджирче.

Брошката - рибка събра най-много овации

Every day street jewellery

Нови, малки, забележителни бижута за ежедневието.