събота, 29 януари 2011 г.

флорал в синьо

Отново нещо супер нашумяло - цветя. В този вариант обаче съм сигурна, че не сте виждали! Шал и ръкавки! Комбинации безброй. Самият шал - всеки може да го носи както си иска, а брошката е подвижна. Ръкавите също - могат само да се подават изпод ризка, може с блузка с къс ръкав, без ръкав...
Подобно цвете в българския фолклор си има своето послание, нали знаете! Ако някой момък ви го вземе, ще трябва да му пристанете! ; )

петък, 28 януари 2011 г.

Две птичета кацнали на меко наметалце

Това е наметалце от меко памучно плетиво. Подходящо е за почти всякакви случаи.
А ето ги и птичките. Малки диви врабчета от естествена кожа
Копчетата са дебели, големи и удобни
Това е семплият и изчистен аксесоар



















сряда, 26 януари 2011 г.

Топъл хляб

Препоръчвам горещо на всяка жена поне един път в месеца да запретне ръкави и сама да си омеси  домашен хляб. А защо пък само на жените !? Това така намагнетизирва домашният уют и придава особен чар на семейната трапеза. Ако хлябът се меси, когато ти е леко на душата, става наистина сладък. Като оставим на страна романтиката, е много по-здравословно. Вече от месец насам аз сама си меся хляба. Заредила съм един шкаф с най-различни брашна, ядки и семена, купила съм си една книжка с рецепти за хляба и започнаха импровизациите. В нито една от тях обаче не присъства маята и бялото брашно. Цялото занимание трае не повече от 40 минути и уханието от фурната е налице. В резултат на това ни се радват не само всички сетива, но ни се отблагодарява и стомахът. Вече не виждам никакъв смисъл в това да купиш нещо, което почти няма вкус, пълно е с "куха" енергия и става на лепкава топка в корема, ако междувременно не се е овлажнило или мухлясало. Истинският хляб трябва да е сбит, тежък и засищащ. Въпреки че онзи ден направих царевичен хляб с праз, който стана толкова ронлив и мек, а пак си беше наяждащ и вървеше с всичко.
Днешният ми хляб е с преобладаващо пълнозърнесто брашно, малки части ръжено, ленено и царевично. Добавките са пшеничен зародиш, овесени ядки, слънчогледово и тиквено семе. Тъй като винаги слагам и нещичко отгоре, от мене си, ръснах и малко риган, а всичко това беше поръсено накрая с кориандър. Уверявам ви, може да се яде и самостоятелно, но аз хапнах с масло и мед. Неописуемо вкусно!


Съжалявам само, че не го снимах намазан с маслото и меда, но може утре да си поправя грешката.

Хлябът е в пълния смисъл Vivus! Бъдете живи и си месете хляба сами!

вторник, 18 януари 2011 г.

Фантазе от кожа


Колиета от естествена кожа. Лежат по формата на деколтето малко под шията.
Правейки ги, бях малко раздразнена от уж ъндърграунд теченията в модата и лайфстайл декорациите въобще. Всичко ретро, всичко винтидж, всичко е еднакво. След едно еднодневно изложение разбрах, че новото, което при това е плод на душата и ума, не се възприема, не върви (не говоря за нещата, показани до момента, а за други, които може би ще публикувам по-нататък). Та, реших да направя и аз нещо в беличко, с дантелка, нещо малко ретро. Накрая резултатът доста ми се понрави. Направо си ми хареса. Надявам се и на вас! Както всичко до тук и това се продава ; )

сряда, 12 януари 2011 г.

Как 4 различни личности, обединени от едно име могат да вдъхновят

Историята се разви в Созопол. Както всеки би предположил през лятото. Едно важно уточнение обаче, за по-пълна представа - беше от онези тихи вечери, почти без морски бриз, когато наистина усещаш Лятото и наистина се отпускаш в по-леките и къси дрешки, а и сякаш движенията са по-плавни и забавени, както ми приляга да казвам - айляшки. Та в една такава вечер мой приятел от София ме запозна с момчетата от Tri O Five. Като видя някого по-известен, ставам леко скептична към него ( предубеденост може би), но в случая тези момчета накараха и мен, и приятеля ми да свалим гарда за минути. Езиковата бариера не съществуваше между нас и Майкъл и накрая тотално бяхме разубедени, че американците са скучни, тесногръди, снобари, фукльовци или каквото още се сетите.  Това е един толкова благ, открит и мил човек. Тони все още го свързвам с нещо ангелско : )))). С тези изписани черти на лицето, а и поведението му - душица. (Ако някой от тях прочете това, дано поне се посмее от сърце) С един малък жест, който няма да обяснявам на дълго и широко, Илко се показа като истински кавалер спрямо мен, а към всичко казано до тук Десо прибавя доза аристократизъм и улегналост  с осанка и маниери. Само да не си помисли някой, че не е имало пиянски оливания, че така както описах до тук нещата, ще рече че сме били на червения килим или със синя кръв. Два дни, не - две вечери си прекарахме доста забавно. Имаха и концерт, част от програмата на Аполония и въобще, както си му е редът.
Разказвам всичко това, защото наистина ме впечатлиха хората, музиката им, а и  вибрациите около тях бяха настина зареждащи. В личен план, върнаха ме към живеца, който точно в този момент беше забравен от мен. Този живот и срещите с подобни ведри, свежи хора ми липсваше и Tri O Five ми подействаха като екстази - енергия, вдъхновение, power, те ми бяха драги, музиката им,  всичко ми беше драго. (Леле, каква възхвала се получи : ) Та, трябваше да направя нещо. Да вложа всички тези пориви някъде и ето за това се впуснах в тези обширни обяснения, за да видите какво сътворих. На ум си се самоиронизирам, че е посветено на групата, но наистина си го представям как седи на някоя готина мацка = мен ; ) за съжаление още не съм видяла как това се случва на живо.
Комплект колие, с доста варианти за носене и обеци.

Дискретно, но ефектно бижу


Това е едно от първите ми бижутца. Издържало е проверката във времето на моето око, на изменчивите ми виждания и на тези на приятелите ми. Заслужи си публикацията.
Малка висулка. Изработена е от конци и мъниста, за това не предполага алергични реакции.

вторник, 11 януари 2011 г.

Запознанството

Като всяка първа среща с нещо или някого, когато погледът за секунди разменя основна интуитивна информация между обектите, така и сега, като първа публикация, за секунди следва да има подобно представяне - запознанство.
VivuStyle е  блог за представяне на реализираните мои лични фантазни модели или проектите, плод на дълги, но значими размисли с приятел, приели вече своята форма. Вероятно много от нещата ще са само за красота, вероятно ще имат много приложения или няма да са ви присърце, но общото между всичко това се надявам да се крие в името, което четете най-отгоре в бяло - Жив Стил. Това ми дава право да експериментирам доста. Живото е... В живото има трептене, има желание. Всичко живо крие своето послание.  Тук първият поглед завършва.
Приятно ми беше!