петък, 2 декември 2011 г.

Стъклен свещник

     Всички обичаме ароматните свещи, които се продават. Предстоят празници, на които подобни свещи ще внасят чар и настроение по домовете. Ето една идейка за многократна употреба на стъкларийката от свещ на Амби пур, която вече е дала своите заслуги и така да се каже е изпяла песента си. На нов глас можем да си направим свещник с витражни боички, който си е топлоустойчив и ефектен, и "песента" му ще е дълта.



петък, 25 ноември 2011 г.

Малка масичка с крави

    Все още сме на вълна интериор. И все още сме на вълна "от нищо нещо", тъй като при един ремонт остават толкова много ненужни отпадъци, като парчотии, препарати, лепила, лакове, изрезки и други подобни, не можеше да не се скалъпи нещо. Ето го и него - крива маса от греди от покрив за основа, и куфражни дъски за плот. Боядисана в съответствие с основния цвят за стаята, лакирана и не на последно място, одухотворена от кравички (от салфетки). Битието на кравичките е следното- големите крави правят обичайното (нищо) пасат си и си се разхождат на слънце, а малката кравичка горе (като всички деца) няма търпение да порасне и да стане голяма крава.
Как да им обясниш на малките?!




понеделник, 3 октомври 2011 г.

От нищо нещо


    Ето какво се получи, когато имаш лежерен, слънчев и отпуснат следобед на двора и все пак не те свърта много-много - измисляш разни глупости. Поразгледах разни парчотии от ремонта, които хем не са за хвърляне, хем за нищо не стават и така се спрях на тези парчета от дюшеме. Подбрах ги по големина, позагладих им малко ръбовете с шкурка и по познатата технология със салфетките ги освежих. После с пирографа  - каквото ми дойде наум. Така следобедът се получи пълноценен и удовлетворителен, напълно разпускащ.


четвъртък, 29 септември 2011 г.

Сандъкът на прабаба ми. The rebirth

     Прераждане, обновяване, реставриране, всичко това описва движещата сила която ме обзе, когато с баба ми открих стар сандък от прабаба ми. Когато не е имало куфари, или повечето хора са били толкова бедни, че не са могли да си позволят да имат - не знам, тогава прабаба ми е пътувала от Велинград до София с няколко подобни сандъка (мисля, че са били два). В толкова се е побирало всичко необходимо за няколкогодишен живот в столицата.  Да притежавам нещо толкова старо и използвано, принадлежало на част от рода ми, също беше не малък мотив да вдъхна нов живот на сандъчето и да си го ползвам и да му се радвам.
    В една самотна вечер назря моментът да го започна и след още един ден работа и търпение беше готов!  Сега си го обичам и си го гледам!

в началото







любимият ми детайл

от вътрешната страна на капака

Всички мателиали, които съм използвала са: салфетки, С 200, бяла боичка и безцветен лак.