сряда, 26 януари 2011 г.

Топъл хляб

Препоръчвам горещо на всяка жена поне един път в месеца да запретне ръкави и сама да си омеси  домашен хляб. А защо пък само на жените !? Това така намагнетизирва домашният уют и придава особен чар на семейната трапеза. Ако хлябът се меси, когато ти е леко на душата, става наистина сладък. Като оставим на страна романтиката, е много по-здравословно. Вече от месец насам аз сама си меся хляба. Заредила съм един шкаф с най-различни брашна, ядки и семена, купила съм си една книжка с рецепти за хляба и започнаха импровизациите. В нито една от тях обаче не присъства маята и бялото брашно. Цялото занимание трае не повече от 40 минути и уханието от фурната е налице. В резултат на това ни се радват не само всички сетива, но ни се отблагодарява и стомахът. Вече не виждам никакъв смисъл в това да купиш нещо, което почти няма вкус, пълно е с "куха" енергия и става на лепкава топка в корема, ако междувременно не се е овлажнило или мухлясало. Истинският хляб трябва да е сбит, тежък и засищащ. Въпреки че онзи ден направих царевичен хляб с праз, който стана толкова ронлив и мек, а пак си беше наяждащ и вървеше с всичко.
Днешният ми хляб е с преобладаващо пълнозърнесто брашно, малки части ръжено, ленено и царевично. Добавките са пшеничен зародиш, овесени ядки, слънчогледово и тиквено семе. Тъй като винаги слагам и нещичко отгоре, от мене си, ръснах и малко риган, а всичко това беше поръсено накрая с кориандър. Уверявам ви, може да се яде и самостоятелно, но аз хапнах с масло и мед. Неописуемо вкусно!


Съжалявам само, че не го снимах намазан с маслото и меда, но може утре да си поправя грешката.

Хлябът е в пълния смисъл Vivus! Бъдете живи и си месете хляба сами!

Няма коментари: