Прераждане, обновяване, реставриране, всичко това описва движещата сила която ме обзе, когато с баба ми открих стар сандък от прабаба ми. Когато не е имало куфари, или повечето хора са били толкова бедни, че не са могли да си позволят да имат - не знам, тогава прабаба ми е пътувала от Велинград до София с няколко подобни сандъка (мисля, че са били два). В толкова се е побирало всичко необходимо за няколкогодишен живот в столицата. Да притежавам нещо толкова старо и използвано, принадлежало на част от рода ми, също беше не малък мотив да вдъхна нов живот на сандъчето и да си го ползвам и да му се радвам.
В една самотна вечер назря моментът да го започна и след още един ден работа и търпение беше готов! Сега си го обичам и си го гледам!
 |
| в началото |
 |
| любимият ми детайл |
 |
| от вътрешната страна на капака |
Всички мателиали, които съм използвала са: салфетки, С 200, бяла боичка и безцветен лак.
2 коментара:
Е, ей това му се казава сериозен човек! Справила си се страхотно с (непосилната за мен) работа! Имам една подобна ракла на терасата от години, наследство от Родопската ни баба...като мърдаш насам...нали може, такова- да я видиш:)))
Разбира се, че ще хвърля едно око и едно рамо даже. Това ми е любимо занимание - от нещо почти непотребно да направиш нещо ново и свежо!
Публикуване на коментар