понеделник, 28 февруари 2011 г.

петък, 25 февруари 2011 г.

The fly

       Мухата
Преди няколко дни направих според половинката ми най-якото и хубаво нещо. Може би, защото част от идеята е негова. Държах двете големи мъниста от седеф в ръце под определен ъгъл и го попитах на какво му прилича така. Аз си бях зациклила отново в контекста на цветята, а той каза "на муха". Никога нямаше да ми хрумне, но идеята не ме накара и да се замисля даже преди да я приема. Веднага я осмислих в цветове и форма и вече нямах търпение да я реализирам. Резултатът наистина ме впечатли. Получи се според мен кокетна и екстравагантна брошка, с размер в най-дългата си част (върха на крилете) 6 см, а в най-широката си част 4 см.
        И само за нея си заслужава една статийка!


вторник, 22 февруари 2011 г.

Леки колиенца

        Явно много ми се иска да идва пролетта и лятото след нея, защото все повече от нещата ми придобиват лек, свеж вид и все си ги предстявам на голи деколтета с ефирни ризи. Струва ми се тогава всеки става по-свободен и съществуват по-малко ограничения - по-дълъг ден, по-топли нощи, по-малко дрехи, повече движение, повече плодове, повече море.. и въобще..
За тогава тези наистина леки колиенца в свежи цветове биха били идеални. Ако щете дори и за това, че няма да тежат или да зелапват, когато жегата стане едва търпима. Не разбирам хората, които въпреки горещините ходят с шалчета на врата, за да бъдат уж модерни. Абсолютно незаслужена жертва.     Ето моята идея  --- >






планински кристал

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Пазарска чанта

        Дори и за си спомнян как едно време нямаше найлонови торбички. Всеки си взима от къщи платняната торба или мрежата и си отива до магазина. Сега обаче сме затрупани от plastic bags. Особено ако пътуваш с влак и минаваш през райони заселени с по-мургаво население, предпочитащо колибите пред къщите, но и около панелните блокове също използваеми и неизползваеми площи са покрити с торбички. Еко идеята е само едната част от подтика за шиенето на торби от плат. Другото интересно нещо е, че те могат да бъдат част от визията на градската жена, която също ходи да пазарува, колкото и high да е. Така, ако се превърне в аксесоар повече, от колкото необходимост, платняната пазарска чанта наистина ще се наложи и ще спаси мъничка част от природата, а и винаги ще бъде допълнение към тоалета. Съгласни ?
Това за мен е първата еко чанта, но ще има и още. Тази я определям по-лятна. Платът е лен, а птичетата са от естествен велур.





brooch 2

      Кичести дрънкащи брошки, които определено повдигат настроението щом ги видиш от близо. 
      Днес в едно магазинче намерих дървените кончета, които така ме зарадваха, че нямах търпение да се прибера и да направя поне едно нещо с тях. Резултатът се получи малко baby style, но ме изненада и очарова, за това реших да направя втора, но по-разнообразна. След червената брошка с кончето, другата дрънкалка е с камбанка в синьо. Изглежда ми някак средиземноморски. 
Enjoy!




Въпросното конче е дървено, а кръгчето отзад е естествен велур 





неделя, 20 февруари 2011 г.

Цветя

Идва пролетта, а с нея няй-различни цветя, с които да зарадваш нечия душа.
























неделя, 6 февруари 2011 г.

Очаква се червено-розова епидемия. Как да се справим с нея.

        Епидемията ще дойде до около седмица. Кръстена е на Св. Валентин и обхваща приблизително 2/3 от населението. В повечето случаи симптомите са следните: след цяла година вялост в интимните отношения и жестовете, засвидетелстващи обич и уважение, се наблюдава едно пробуждане на въображението и чувствата, което в крайните си варианти може да доведе и до прибягване до купуване на плюшено мече, зайче и т.н., по-провокативно бельо или цвете.... и връчването му на половинката. Треската приключва. Беглите опити за деликатни жестове и символизиране любовта към някого изчезват толкова бързо, колкото и са се появили. Това болестно състояние на любовта и духа отшумява около 15 февруари.
       Какво можем да направим. Ако все пак не сме сигурни дали достатъчно сме давали израз на любовта си към половинката, или пък лесно се поддаваме на вируси, можем малко по-отрано да помислим какво да изобретим, за да вложим в него част от себе си или връзката ни, и така то да стане по-истинско. Ето какво направих аз. Нали все меся нещо, напривх тесто от брашно сол и вода, излях от него сърца, дооста дълго ги суших и пекох докато изсъхнаха съвсем. Понеже в нашата кухня преобладават кравите под всякаква форма (часовник, закачалки, захарници, магнити и т.н.), по техниката на декупажа облепих сърчицата. Някои станаха кравешки сърца. Много си ги харесвам. Стават и за подарък на близки приятели с чувство за хумор.
Не се продават.

 Идейка за сръчните и търпеливите, които обичат да правят нещата по свой начин.




brooch

Завърнах се към една от най-приятните ми ръчни занимавки - правенето на брошчици. Е, понякога се получават и БРОШКИ. Ето последните.







вторник, 1 февруари 2011 г.

Египетски курабии

      Миналата година бяхме в Египет. Всичко, което видяхме, чухме, опитахме, помирисахме и усетихме беше вълнуващо и незабравимо. Каквото и да споделя ще е малко и неточно, за това може би ще подкрепя думите си с малко снимки. Тези дни сме втрещени от случващото се там, а и в Тунис, където бяхме по- миналата година и не можем да повярваме, че това са същите улици и същите хора. Това е друга тема.
      Та, за курабиите, нали ме е обзела идеята за колкото се може по-здравословно хранене и от повече от месец не съм вкусила нищо шоколадово, с бяла захар или бяло брашно от шарените рафтове по магазините, и се ровя из рецепти за да си спретна тържество за сетивата ( най-вече в устата ). Натъкнах се на тази рецепта в една малка книжчица за тестени чудеса. Това беше единственото нещо без мая, яйца, мляко и като видях, че пише Египетски... не ми трябваше много за да взема решението за проба. Имаше захар в рецептата, но беше малко и аз я замених с мед. Като цяло доста неща видоизмених, но мисля, че не съм избягала от арабския привкус. Вместо бяло брашно, сложих Грахам, но най-интересното в цялата работа е, че има плънка, която е от счукани ядки и малко масло. Моите ядки бяха единствено бадеми. Нарязах ги мноого на ситно. Към тях обаче аз добавих нарязани на дребничко сушени смокини, сусам, слънчогледово и тиквено семе и две-три зрънца карамфил. Другото интересно нещо е, че в тестото освен брашно, разтопено масло и !!! сок от един портокал !!!, друго няма. Е, аз си добавих ванилия, малко сода за хляб и съвсеем малко водичка, в която бяха киснали натрошените карамфилчета. Стига толкова подробности, ето малко снимки.

Готовите супер ароматни и сладки курабийки

Това е пълнежът преди да добавя смокините
   Това вече е друго нещо. Вижте само цветовете!










Луксор
Луксор
Карнак
Пристанище в Хургада
На пазара в Луксор
На улицата в Кайро
Част от улица в  Луксор

Кайро. Децата си се забавляват на батута сред боклука .




Това е изкуствен канал от Нил на влизане в Луксор.

                                                                        Надявам се добихте някаква представа за Египет.   Вълшебни места има!